ЗАПЪ̀ЩАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. и диал. Запътвам се. Дончо някак нерешително разпасва престилка и после изведнъж я хвърля бързо и като че ли досетен за нещо, се запъща по пътя към чучура. П. Тодоров, Събр. пр II, 84. На часа, щом приел писмото ми, запъща се и дохожда в Черковна. СбНУ ХVIII, 552.